Един откъс от недовършения ми роман

“Светът не е само един. Кората на дърветата през зимата, листата им, падащи през есента, шепнещи тайнствени думи; прибоят на морето нощем; стонът на вятъра, фучащ през скалите във Великата Рилска Пустиня; сивият дим, пълзящ към небето от комините на селските къщи; вълчият вой към луната при пълнолуние; топлият хляб, поставен на масата; коравата ръка на бащата, загрубяла от полския труд, плачът детски и усмивката на бебето – всичко това не е истинско. Протягаме ръце, докосваме скалите, усещаме техния студ и мислим, че нашият свят е единствен и истински.

Няма Истински Свят. Световете, създадени от Бог са безброй. Всеки от тях е истински и спрямо него останали са фалшиви, несъществуващи. Всички ние вярваме в това, което виждаме и не вярваме в това, което не искаме да видим. А то е пред нас.

Няма истински свят. Но ще се намерят такива, които ще кажат, че щом светът не е истински, то и Бог не съществува и Слънцето не е истинско. Простено да им бъде – те не знаят какво говорят.

Има само едно истинско Слънце. То съществува навсякъде, във всички светове, така като Бог е единствен. Световете обикалят около него, така както планетите обикалят около Слънцето във вечния си танц на любовта към Сътворението. Всички те са свързани помежду си. Разстоянието от един свят до друг е голямо колкото дебелината на сянка. То е истинско точно колкото всички светове.

Всички светове са отсенки от Светлината Божия, хвърлени върху Небитието. Те съществуват, защото съществува и Светлината. Но и те са светлина пред света на сянката.

Всички тези светове са светове на Светлината – те черпят живота си от Слънцето.

Всички светове са огрени от една и съща Светлина и хвърлят една и съща Сянка.

Оста на Битието има две страни. Така както има само едно Слънце има и само една Сянка. Тя съществува, защото съществува Светлината.

На всички светове на светлината има само един свят от другата и^ страна, така както всички сенки са хвърлени от една и съща Светлина.

Той има Вълче лице.

Светът на Сянката.”

Дали от обратната сянка
битието е само една земя
родила безбройни начила
свършили играта - още в началото...

за едното слънце и за обикалящите около него светове. Представих си грандиозната картина.

Сянката - една древна персийска приказка - Шехерезада не я е разказвала:))) - обаче, Андерсен е.

Толкова много светове - на оттенъци, полусенки, четвъртсенки и светлини, но светът на сянката може би е един?:))))

"В дома на Отца ми има много жилища....око не е виждало ,ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало за онова ,що Моят Отец е приготвил за ония,които го обичат!"А за тоя свят ,Господ казва "Аз не съм от света....който е приятел със света ,враг става на Бога!"

Интересно ...

Този роман винаги ще остане недовършен...!

ще се заема с трилогията след дисертацията и ще се довърши в средносрочен план