Част I

 Въведение

 

            Когато Карл Попър публикува своя труд “За нищетата на историцизма” [Попър, 1957], той цели да опровергае наивното схващане, че бъдещето е предсказуемо на базата на историята на миналото. Причините са не само в непълната информация, която имаме за него, но заради неопределеността и несигурността в решенията на хората, които творят бъдещето. Това в съвремието е доказано в от науката социофизика [Бюканън, 2006], която изследва поведението на хората чрез математически модели. Доминантността на късмета, случайността и шанса в успеха и провала на хората и голямото неравенство, така често споменавано от политиците, са две страни на една и съща монета, на една структура на обществото. Историята не може да бъде предвидена със сигурност, и по психологически причини непредсказуемите събития ни изглеждат очевидни в ретроспекция, т.нар. “заблуда на наратива” [Талеб, 2007]. В настоящето ние виждаме всички подробности около събитията и процесите, както са записани от стотици и дори хиляди свидетелства, информация, с която няма как да са разполагали хората преди миналото да е станало минало. За нас причините изглеждат очевидни и проектираме това знание към хора, които е било невъзможно да притежават. Тази очевидност е заблуда, защото изобилието от информацията ни кара да търсим и намираме произволни връзки [Kahneman, 2012], а в големите бази от данни такива връзки винаги изглежда, че има (статистическата значимост произволно нараства) и е лесно да се навърже проста, но достоверно изглеждаща, макар и дълбоко невярна история. Следствие от това е, че не само бъдещето е неясно, но и настоящето е неразбираемо, когато се отразява в кривото огледало на медиите, по начина, по който те работят сега. Става дума не само за лошите медии, а дори и най – добрите, съставени от образовани и стремящи се към обективност хора. Така както историцизмът е несъстоятелен опит за предсказване на бъдещето поради доминиращата роля на неопределеността, сензационализмът е несъстоятелен опит за обяснение на обществото поради начина на взаимодействие на медиите с хората, усилващ техните вродени деформации в оценките за риска по начин, който намалява, а не увеличава нашето знание в най – лошия случай.

Четете повече в новия брой на БГНаука, стр.170

Да, бъдещето не е предсказуемо на базата на историята на миналото, но не е трудно да бъдат очертани основните тенденции на базата на наблюденията от настоящето. Т.е. бъдещето не може да бъде предсказано, но може да се правят напълно адекватни прогнози за него. Естествено, колкото тези прогнози са по-дългосрочни, толкова по-малка е вероятността те да се окажат верни.
А какво искате да кажете със следната фраза: "Историята не може да бъде предвидена със сигурност"?