...И капва бързо слънцето -  
отронва се от грозда,
последно в броеницата
на септемврийските зърна...  
и е така настойчиво и звънко -
златно-бронзово -  
че екотът му царствено ечи до утринта.  


В ръцете на октомври
полагат се скрижалите,

короната и скиптъра,

останалите дарове
и знакове, които
белязват
- не разделят...  

Септември се оттегля - и вярно -
до неделя това отдалечаване

ще съмва и ще мръква -
  Октомври ще настава.  

Октомври е на прага.


Октомври е четвъртък.
( и благодатен също,
и всъде всеотдаен)


  Октомври е държава.
Октомври е потаен
, и в този миг прекрачваме 
в душата му камбанена -
и есенна, и здрачна.  
Душата му - разпяване,
душата му -
потапяне във всички жълти гами,
във охрата, във златото...  

Душата на октомври е на дланта ни -
лятна е!