Моите учители

 

Понякога говоря неща, които други хора възприемат като смислени и понякога дори мъдри, въпреки възрастта им. За обективния наблюдател изглежда сякаш сам съм се научил на всичко, изникнал съм от нищото и хвърлям светлина в света на хората, светлина срещу мрака на незнанието и неразбирането.

Това е арогантно. Никой не се е появил от нищото след Твореца, който е всичко. Съществува океан от хора във времето и пространството, хора в историята и географията на света, и вълни от знание преминават напред към бъдещето и от едно място на друго по Земята. Всеки човек е продукт на своите учители. Този продукт може сам да стане учител и да предаде знанието нататък, да се включи в големите вълни на новото, или сам да започне такава. Аз съм дело на моите учители и искам да им изкажа благодарност, за това, което са направили за мен и още правят, защото делата на човека действат много след като той отлети в небесата.

Мой учител по литература и класна беше госпожа Михайлова. Тя ме учеше на самостоятелност в мисленето, на творчески подход, не санкционираше оригиналните ми твърдения в литературните съчинения, които пишех и с лекота разчиташе моя непробиваем за другите хора почерк.

Мой учител по руски език, история и много други неща е мята баба Нина, която дълго време е била старши учител първо във Втора Мъжка гимназия, после и в други училища, завършила summa cum laude Софийския Университет и разпределена на елитно място. Тя ме научи да чета с лекотата, с която дишам. Тя ми даде Достоевски, Чехов, Гогол, Толстой, Марк Твен в оригинал на руски… Нейните истории за учениците ѝ, за младостта ѝ, са безценен извор по история на България от онова време - била е отговорник по ентусиазма на парад преди 1989. Задължителните доброволни събрания, участта на гимназист, опитал се да преплува Марица, за да избяга от България, откритите уроци за учители, които е изнасяла, борбата и да защити учениците си и много други неща. Тя е и пример за упоритост и последователност за мен. Тя ме заведе на Съюза на Безпартийните през 1989-а, тя ме водеше на всеки митинг оттогава насам, тя ме направи демократ.

Мой учител по математика беше госпожа Банчева. Хубава, умна, добра и талантлива в преподаването, математиката винаги беше песен за мен в нейния час. Тя беше и втората ми класна, до завършването на гимназията и пазя добри спомени за нея. Може би бях влюбен несъзнателно, но това ми помогна да съм по – старателен.

Мой учител по химия и математика бе майка ми. Помагаше ми да си пиша домашните и разви аналитичните ми умения. Не се отличаваше с търпение, но беше много точна.

Мой учител по четене беше Дядо Генчо, както му казвах.След втори клас той видя, че не мога да чета и ме караше цяло лято да сричам приказки от хубави стари цветни книжки с твърди корици, докато се науча. Сега чета със скоростта, която ми позволява да надникна в други светове и да забравя, че чета. Това е благодарение на него и на баба ми. Четенето не дойде при мен лесно, за разликата от смятането и математиката, които отначало ми вървяха. Дойде с много труд и внимание от тяхна страна.

Мой учител по география беше господин Караиванов. Висок, слаб, мургав, знаеше три чужди езика и говореше много бързо. При него си научавах всички уроци още в клас и след поредната шестица ми даде половин срок почивка, освободи ме от часове. Това беше в осми клас, когато се бях научил да пиша на глаголица и му написах, че съм най – добрият му ученик, прочетох му го и той се подписа. Колко дразнещо изглеждаше отстрани, не знам.

Мой учител по практичност, съвестност и трудолюбие е Любо Георгиев, математик, който беше секретар на СДС-Триадица, когато то още съществуваше в оригиналния си вид и с когото отидохме в ДСБ. Той вършеше сам цялата организационна работа по всички изборни кампании за половината райони в София чак до последните избори, като награда всички го гледаха с подозрение, дори в уж дясна партия като нашата, което идва да покаже как ориенталско-комунистическият манталитет в администрацията да не се доверяват на способните се промъква дори и в най – модерните и про Европейски организации у нас. Най – важното за него е, че той има чувство за хумор, което е безценно за такава работа, със сигурност по – добре от това да си луд.

Доцент Гарипов бе мой учител дълго преди да стане научният ми ръководител. Онзи протокол по Идентификации на Системи от 30 страници ме научи на много неща – как да изследва методически даден проблем, как да организирам мислите си, научи ме на търпение. Това после ми бе полезно за дипломната ми работа, в която създадох немалка софтуерна система PIDBul, а след това и за дисертацията ми. Организираност, стегнатост, недвусмисленост, методичност, систематичност, прецизност – това са качествата, който той се опита да ми предаде и донякъде успя. Донякъде заради моите ограничения, не неговите.

Моят учител на това, което е правилно и грешно е жена ми. Диана, която не може да лъже. Не просто не иска, не може. Винаги точна, винаги скромна и винаги силна по характер. От нея разбрах колко важно е да бъдеш сериозен за часа и мястото на срещата, когато са известни. Тя ме накара да преосмисля политиката на ПР и полусмлени полуистини, с които по принцип си служех, за да бъда приет в обществото.

            Мои учители в теорията на политиката са Борис Станимиров, Петър Николов, Светослав Малинов, Вили Лилков и Иван Костов. Всеки от тях ме научи по нещо свое. От Борис научих колко важно е да пазиш историята на рода си, да почиташ предците си, от Петър Николов научих много за болезнените процеси през Възраждането, оформили нацията ни такава каквато е сега, от Вили Лилков научих какво е местна политика, въпреки, че не се засичахме много, но от делата му се поучих. Не всички го харесват, но аз съм видял само положителни неща от него и то не лично, а изобщо положителни. Той беше този, който задвижи процеса по опазването на културното наследство на София, в който и аз се включих. От Иван Костов научих много неща, свързани с икономиката, структурното управление и реформи, както и неговата съдба, която е поучителна, така както на много десни политици в Западна и Източна Европа, станали жертва на успеха си. Само ако си четеше въпросите към него по – внимателно, щеше да е идеален.

            Мои учители са били и мои приятели, като Велик Капсъзов, Емануил Марков, Димитър Стайков, Тома Георгиев.Освен по отделни въпроси като музика, култура, полупроводници или историята на Римската империя, всеки от тях ме е обогатявал с неговите мисли, с неговия личен опит. Стефан Бояджиев, волна душа, която скита по света с минимални разходи ми показа, какво е да си свободен наистина, помогна ми в Швеция, доведе Диана при мен.  Проф. Калайков беше като мой настойник в Йоребрьо, помогна ми да се впиша там.

            Има много други хора, от които всеки ден се уча, които не могат да се поберат в няколко страници, хора, чиито блогове чета, чиито статуси следя в социалните мрежи, хора, чиито личен пример означава нещо, включително хора като Матей Казийски, който игра болен за националния отбор в световната лига, Радостин Стойчев, който се нагърби с невъзможна задача, вместо да почива през лятото със семейството си и да излъсква трофеите си. Има много хора, Българи или не, чиито пример си струва да се следва, но аз исках да ви разкажа за тези от тях, които са с най – близко до мен. Родители, приятели, преподаватели, всички те са мои учители.

           

Благодаря ви за това, което ми давате!

  

Ти, който четеш това, ако искаш да бъдеш мой учител, остави коментар.

 
ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО

 

Радвам се ,че има такива, като твоите учители и като теб.

А ако искаш да ти бъда учител ми чети постовете. :)))

трудно се осмелих да коментирам. бъденето на учител се осъществява при появата на ученик, мисля. при връзката учител-ученик липсва ли едната страна, няма я и другата.

така или иначе, напоследък често имам повод да разговарям с хора за това, че у нас най-трудните думи не са "обичам те" или "съжалявам", а "благодаря". радостно ми е, че казаното по-горе противоречи на наблюдаваното от мен.

Важното е, че нещо си научил.

Здравей,

и на мен по география ми преподаваше Караиванов. Имаш ли информация към момента за него ще се радвам да науча.Можеш да ми пишеш на green_point@abv.bg