Прочетен: 13448 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2009 18:30
ШЕСТ ДРЕБНИ НЕЩА МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ
Поех щафетата от ... Темплар.
Увод: Като един широко скроен и далеч не дребнав мъж, не мога да изброя дребните неща, които ме радват, но мога да споделя 6 от най – големите неща, които ме радват - 6 –те кита на моето щастие.
Когато Диана и Ема се съберат заедно, се получава определена синергия от техните усмивки и тя се предава и на мен, стопляйки ме отвътре. Няма по – мегаватово щастие от това. Тяхното щастие е и мое щастие, тяхната тъга е моят кошмар (само насън!).
Да бях сред рози , карамфили,
да бях сред орхидеи аз дори,
да вкусвах лилии и лавандули
не бих бил сладко упоен,
усмивката им мене утаява,
затваря кротко моите очи
и във възторг въздига ми душата.
Сред пламъци и небеса,
Сред многоцветие лъчи ...
2. Четенето на книги.
Имам цяла история свързана с това изкуство и наука. Имало едно време, едно дете, което можело да смята, но не можело да чете след първи клас. Дядото на това го взел в селската къща до язовира, намерил стари прашни книги с руски приказки и го накарал да срича цяло лято, като четял заедно с него. Тогава детето се влюбило в книжките.
Минала една година, през която се случили тежки събития за детето – майка му преживяла катастрофа, от която се възстановявала трудно и дълго време, брат му бил болен, баща му бил далеч и детето заживяло при баба си, която била приказна магьосница на думите – на руски и български език. Тази баба била сред най – добрите в професията си, завършила магическия университет на София с пълно отличие, изпратена директно в Българския еквивалент на Хогуортс – 22-а мъжка гимназия. Тази баба предала своята обич към книгите на вече влюбеното в тях момченце и то напълно потънало в един прекрасен свят без болка, без страх. Светът на литературната класика. Детето чело по цял ден книги, със скорост надминаваща всякакви представи на библиотекарката от мъничката библиотека до блока му (по – късно тя се превърнала в ложа на сините масони). Жената непрекъснато обвинявало детето, че чете по диагонал, защото то и връщало тежки дебели книги след един или два дни заемане. Детето винаги обяснявало, че то не е диагонал и че играело през центъра, но тя така и не му повярвала.
Минали години, рокендролът все така бил млад, а детето отново получило брат си и майка си цели – целенички, но това не спряло консумацията на брака му с книгите. След като то прочело библиотеката, тя била махната оттам и на нейно място възникнал клубът на сините масони, от който и то станало част. Каквото и да правело детето след това време, всичко било заради книгите и обичта, която то изпитвало към тях, обич, предадена му от единия му дядо и другата му баба...
Край на историята няма, само едно хубаво начало. В тези дни, в които денят ми е пълен с интелектуални занимания (периодично пренаписване на научни статии за взискателен ръководител, софтуерно инженерство на работа, писане в блогове, собствени научни занимания за удоволствие, възпитание и образование на малко гуце) аз намирам време да чета в трамвая и метрото на път към работа и обратно. Чета тежки книги с „леко” съдържание – фентъзи основно. История и митология, преплетени, за да разкажат по приятен начин важни неща. Настрани лежат тежки исторически и историко-митологически томове, философски настроените книги, руската класика и съвременната американска литература. Когато чета книги, аз си почивам. Така ще е докато свърши дисертационното трудене и имам свободно време да довърша най – сетне книгата, която писах преди 6 години и, която е все още на средата, защото искам да я напиша добре.
3. Науката.
Науката е прекрасно нещо. Дори и в най – тясното и „маловажно” нейно клонче има място за безкрайни простори на мисълта. Тези, които ги виждат, правят разликата. Аз също ги виждам, но все още не съм направил разликата – все още ме делят години от изследванията и суровите ми статии до сериозните списания, но наистина искам да извървя този път. Науката ми позволява да съм оригинален, да съм нестандартен и да изчислявам каквито глупости си поискам, без да бъда арестуван за това. В науката мога да съм много голям в много малки неща, което е по- добре, отколкото да бъда много малък в много големи неща, както често се случва в нереалния живот.
Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от рисунка на стената е родена.
Науката- тя води много млади
към върхове и звездопади.
Науката - със свойта нишка нелека
човешкото привързва,
човешкото привързва към човека.
И днес на твойте статии цъфти,
напишеш ли ги - хубави са ти.
Не бива без наука дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.
Науката- тя води много млади
към върхове и звездопади.
Науката - със свойта нишка нелека
човешкото привързва,
човешкото привързва към човека.
Науката.
Науката - със свойта нишка нелека
човешкото привързва,
човешкото привързва към човека.
Науката.
4. Музика с камъни в нея.
Тази музика пълни душата и нажежава тялото, това е музиката на свободата, на подивяването, на желанието за живот. Обичам музиката и камъните в нея. Обичам песните на Гошо Минчев, на старите рок-динозаври, обичам бирата, обичам концертите в Каварна, обичам да слушам Nightwish, обичам адепти да ми пускат песни от неизвестни за мен групи,обичам черната музика, но най – вече обичам да пея песните на Manowar вкл и отзад – напред. Заради тази музика са ме нападали чалгари неведнъж, дори се наложи да счупя челюстта на Исус (не Онзи), за да се защитя. Заради нея съм страдал, затова тя е толкова важна за мен. Никой не може да ме спре да слушам рок!
For Those About To Rock – We Salute You!
We roll tonight [We"re on tonight]
To the guitar bite
Yeah, yeah, oh
Stand up and be counted
For what you are about to receive
We are the dealers
We"ll give you everything you need
Hail hail to the good times
"Cause rock has got the right of way
We ain"t no legend, ain"t no cause
We"re just livin" for today
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
We rock at dawn on the front line
Like a bolt right out of the blue
The sky"s alight with the guitar bite
Heads will roll and rock tonight
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
Yes we do
For those about to rock, we salute you
Oooh, we salute!
Oooh, ooooh yeah
We"re just a battery for hire with a guitar fire
Ready and aimed at you
Pick up your balls and load up your cannon
For a twenty-one gun salute
For those about to rock - fire
We salute you
For those about to rock, we salute you
Those about to rock - fire
We salute you
Fire
We salute you
We salute you
Come on, whooa
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
For those about to rock, we salute you
Shoot, shoot
Shoot, shoot
For those of you, for those who rock
Yeah
(Ain"t gonna get tired, won"t take a break, we salute you.)
We salute you
We salute you
We salute you
Fire
5. Пламоре/моренина.
Обичам планината. Толкова много, че не знам как да изляза от нея. Държа рекорд за изкачване на Черни Връх (2003 г) - 9:30:00. Никой друг не е качвал Черни Връх толкова дълго време!
Обичам планината. Обичам Рилската Пустиня и нейните духове, които толкова ме бяха харесали, че пратиха комплименти, увити около светкавици. Жалко за тях, че не успяха да ме уцелят, докато ме обсипваха с тях, само ударните вълни от гърма ме застигаха (2004). Както казва един колега от работата, когато дава съвет за оцеляване в бури с много светкавици – чуеш ли гърма, това означава, че си оцелял.
Обичам планината. Обичам нейното спокойствие, нейната тишина, нейното величие и нейното негостоприемство. Докато се катеря, тя насочва иглите на гравитацията срещу мен и въпреки всякакви физични закони, аз все пак успявам да стигна нависоко. Обичам това усещане, когато се взирам надолу от върха – усещането за победа.
Обичам и морето.
На неговата прегръдка
тъй всички се надяваме,
но и от нея бягаме,
когато прояви безумна ревност
към брега далечен,
който за нас жалее.
Обичам морето. Обичам пясъка, обичам слънцето, направо ме изгаря навътре.
Цял аленея от допира горещ-
милувка на лъчи свирепи
и бягам бърже във вода зелена,
утеха на вълни подирил,
що чудна болка ще отнемат
и пак при слънце ще ме върнат,
да взема нова порция
от обич прекалена.
Обичам морето – белези от потници, цакането с топла бира,
свенливи отпечатъци
по частите интимни,
горещи нощи
върху хладен пясък
и стонове –
ах, стоновете тихи...
6. Българската древност – история и митология.
Винаги съм харесвал българската история –древната. Много хора харесват Възраждането, но аз бягам от статуквото по – далеч. Търся най – дълбоките корени, най – далечните спомени, най – тънката граница между българите и другите. Къде започва всичко и как? Засега историята е спряла на втори век в Кавказ. Археологически, езиково, поведенчески и исторически корените на българите са сарматски и това се знае още от 60-те години. Не гледайте какво пише в учебниците. Те не разполагат нито с факти, нито с аргументи за „тюркския произход” – нито имената и титлите, нито археологията, нито изворите потвърждават тази хипотеза. Защо е така – защо фалшифицират данни (Васил Златарски и невероятният превод от френски – религия на магите, преведена като „езичници”)? Защото имаше официална политическа линия на СССР ,затова. По същата причина, поради която Македония е фалшифицирала история – съветската имперска доктрина.
Винаги съм харесвал българската митология – Приказките за брата на Слънцето - Огнян, за Неродена мома, за Звездочелия юнак – всички те ми говорят за дълбока древност – мечта, в която се потапям и релаксирам. Фантазия като тази:
Всичко започва в Пенджаб, преди хиляди години. Ариите още не са открили мъдростта и не носят това име. Малка група воини, водени от герой проникват до изоставена пещера, в която има скрито познание от неземен (не извънземен!) произход. Героят го разкрива и то го извисява...
Мъдростта е отнесена до прото-ариите и предизвиква кървава война между тези, които я отхвърлят и тези, които я приемат. Победителите се наричат арии, а победените бягат към монголската пустиня, отнасяйки своя къс от познанието, което са отрекли.
Ариите превзимат Балх и се заселват трайно в него, сливайки се с местната цивилизация, взимайки за себе си жените с очи на кошута.
Жреците на Светлината се наричат Булх-ор и овладяват по правото на мъдростта управлението на Великия град Балх.
Ариите се разселват, вследствие на демографски бум, гарантиран от сигурността на белокаменните стени и плодородието на земята. Някои слизат в Индия и основават царство със столица Делхи, някои отиват на запад и се превръщат в бъдещите Миди и Перси, някои се връщат в степите и се превръщат в скитите, други отиват далеч на запад и се сливат с келтите.
Българите остават в Балх. Остават под Асирийско, Персийско, Кушанско и Македонско владичество, докато наследниците на избягалите в Монголия се завръщат начело на безбройни армии – протюрки и татари. Част от българите оцеляват и бягат в Кавказ, където асимилират далеч по – многобройните сармати...
Заключение:
Не е ли хубаво да мечтаеш, докато светът е замръзнал?
Не е ли хубаво да се потапяш в съня на кръвта?
Не е ли по – добре да се събудиш, преди светът да премине покрай теб?
Не е ли хубаво да участваш в будността?
Не е ли хубаво да оставиш миналото да бъде основата на твоята съдба?
Предавам щафетата на thetrooper, veselaj и miraclio.
12.07.2009 21:43
12.07.2009 22:01
Ех, какви големи малки нещица обичаш...
12.07.2009 22:07
@sparhawk - в момента чета Малазанска книга на мъртвите
12.07.2009 23:38
Бъди все така одухотворен, поетичен, любознателен и продължавай да пишеш подобни прекрасни неща. Наистина ми оправи настроенито!
13.07.2009 08:45
13.07.2009 11:32
13.07.2009 12:05
13.07.2009 14:50
13.07.2009 17:06
Радвам се, че има хора като теб и точно заради такива като теб се радвам че живея и не само за това.
Be aware.. more and more! Be enlightened!
17.07.2009 04:17
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове