III.                  Честита Баня

 

Една от най – големите заблуди е използването на стария български обичай да се честити банята като довод, че българите не се къпят редовно, от което „следва”, че не са цивилизован народ, от което „следва”, че трябва да се действа сурово срещу тях. Използвал я е самият Уинстън Чърчил.

Тази заблуда има повече от две нива:

1.     Заблуда на свързването на разсъжденията – Наклонената плоскост.

2.     Заблуда ignoratio elenchi.

3.     Исторически несъответствия.

Първите две нива са логически, но тъй като втората поражда първата, ще ги разгледаме в обратен ред.

2. Заключение без връзка с твърдението :

Изразът „Честита Баня” означава, че банята се смята за нещо важно, за нещо хубаво,  за нещо, което заслужава да бъде честитено. Това по никакъв начин не е свързано с честотата на къпането. Връзката между стойността на действието и неговата „рядкост” в общия случай е неопределена и както може да се изтъкне, че щом нещо е ценно, то е рядкост (като златото), така и, че щом това действие (къпането) се счита за важно, то трябва да бъде упражнявано възможно най – често. Директен извод за честотата на къпането от този израз ще е НЕСВЪРЗАН.

1. Заблуда на свързването на разсъжденията – Ако българите си честитят къпането, то „следва”, че не се къпят редовно, ако не се къпят редовно, то „следва”, че не са цивилизовани, а ако не са цивилизовани, то „следва”, че трябва да се държим лошо с тях (Чърчил използва „Честита Баня” по този начин).

Тук имаме верижно навързани ignoratio elenchi, образуващи наклонена плоскост, по която изводът се плъзва елегантно към бездната на ирационалността.

Както вече казахме, честитенето на къпането и редовността на къпането не са свързани логически. По същия начин редовното къпане не е свързано с цивилизацията, освен ако дефиницията и не е, че то е задължителен елемент, което би направило дефиницията важаща само за съвременната цивилизация, тъй като самото редовно къпане не е било повсеместна и универсална цивилизационна практика. От своя страна нецивилизоваността и отношението също нямат логическа връзка, защото етиката може да бъде предефинирана от всеки индивид възоснова на рационални подбуди, което означава, че отношението към нецивилизованите е индивидуално за всеки човек. Смисълът е, че нищо не задължава (или не пречи на) даден човек или група от хора да се държат лошо спрямо нецивилизованите хора.

3. Исторически несъответствия

1. Плиска и Преслав са градове, строени около баните си, т.е. баните са построени първо, а после – всичко останало.

2. Обичаят да се честити банята е с древен източен произход, като ритуалното пречистване с вода е било част от Зороастризма и е било задължително.

3. Цар Борис I пита папа Николай I дали при католиците е забранено къпането в петък, защото при православните е забранено. Въпросът с петъчното къпане подсказва:

а) че къпането е било всекидневно.

б) че къпането е било от изключителна важност, щом е предизвикало този писмен въпрос към папата.

 

Заключение: Доколкото историческите несъответствия биха могли да предизвикат ожесточена дискусия, чисто логическите заблуди в разсъжденията относно израза „Честита Баня”, показват, че той не може да бъде използван като аргумент по този начин. Това не означава, че през 19-и и 20-и век българите са се къпели по три пъти на ден, означава само, че е невалиден като аргумент за противното.

Чърчил не е обичал България, защото англофренците
през 1918 год са яли такъв як пердах от една шепа наши
юнаци, че им е държал влага до другия световен конфликт.
От гадната позиция на вселенски победител
той е една от най-големите причини за унижението на
България и джиросването ни на СССР.
Французите пък ни го върнаха - като отрязаха жива плът от България в Ньой и дадоха Македония на новосъздадената изкуствена държава - Югославия!

Това е историческата истината за "банята" на Чърчил.
Носителя на Нобелова награда за ?литература?

Иначе бил голям демократ.

Честита баня!

все едно :)

Като логическа платформа е чудесно, но българите наистина не обичат да се къпят достатъчно :)))))
Но логиката ти е безупречна.

Изобщо не си струва да се вземат предвид брътвежите на един пияница, какъвто е бил Чърчил.
А що се отнася до банята,то тук, по нашите земи култа към чистотата и къпането датира от най-дълбока античност и едва ли има някаква връзка с някакъв изток.

че има връка със създателите на Плиска и Пресла и с народа, излъчил управляващата аристокрация на ПБЦ и ВБЦ

С поздрава "честита баня" се казва същото каквото и с поздрава "честита пролет". Защо поздравяваме някого с пролетта? Защото след зимата е дошла пролетта? Тогава би трябвало да се казва и "честито лято". Или пък защото пролетта идва на две-три години веднъж?
Иначе казано, каквото значение има "честотата" за поздрава с пролетта, същото е и с поздрава за банята. Тъй че, с поздравите за пролетта - банята, както и с поздрава "честито причастие" и прочие се поставя акцент върху случващото се с цел да се открои неговото значение само по себе си.

че Чърчил първоначално е с добро отношение към България и в спомените си за Първата световна говори с голямо уважение и колко било важно да се привлече България на страната на Антантата. Явно отказът на страната ни (но той го обяснява, че е бил логичен с оглед на неясните обещания за спорната зона в Македония, а даже и за безпорната) го е ядосал и оставил негативно отношение към страната ни до края на живота му.

raylight ,Плиска,а всъщност името е Абоба, е построен от император Константин велик -българин родом от Ниш-това е като благодарност към мизийските му легионери, които са му били безкрайно верни и предани.Същите тези Константинови мизийци по-късно ще станат известни и като Българи.Няма влияния нито идвания от пакистан,афганистан и т.н.
Ние винаги сме били тук,в центъра , в люлката на европейската цивилизация.

сравняващи Плиска и Преслав с Близкия изток, със Средния изток (Източните Персии - Согдиана, Хорезм, Бактрия), от друга страна има и сериозни разлики с римското строителство.

Любен - аз имам неприязън към Чърчил, но се постарах да не я прехвърлям в публикацията, опитах се да е без "bias", като не вкл. коментари и оценки спрямо действията му.

Намиращите се в югоизточната част на съвременния град Варна Римски терми /бани/ са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертава внушителна постройка вдигната на повече от 7000 м2 площ. Карел Шкорпил е инициатор и на първите укрепителни работи по най-високо издигащия се над терена фрагмент от стена, наречен от варненци „Римската кула" - име, с което руините бяха известни преди цялостното разкриване на старината . Наблюденията и изследванията на споменатите учени са били затруднени от насипа, образувал се върху термите след тяхното разрушаване. Мястото бе напълно застроено с жилищни сгради.
Разкритата сграда е част от терми е на римския град Одесос. Архитектурният стил подсказва, че те са били построени към края на II - началото на III в. Намерените в канализацията монети потвърдиха тази датировка най-ранните от тях са сечени при император Септимий Север /193-211/, а най-късната - от времето на император Тацит /275/. Така бе установено, че термите са функционирали до към края на III в. Историческите и археологическите данни сочат, че през относително мирния II в. Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и на римската провинция Долна Мизия. Към края на века забогателият и процъфтяващ град очевидно е имал средства за огромния за времето си строеж, както и за поддържането на термите.
Най-високата запазена част от сградата - т.нар. Римска кула е една от стените на западния аподитерий. Залите са били облицовани с мраморни плочи. Белотата на мрамора подчертавала пъстроцветните стенни
Покрай източната и западната стена били галериите, използвани за складове за дърва, а в южния край била латрината - тоалетното помещение на термите. Над галериите имало магазини, обслужващи гражданите. На север, под палестрата имало вкопана цистерна за вода, от която по каменни корита и улеи водата течала към префурниума (котела). По керамични тръби водата била отвеждана до чешмите и басейните. Под пода на помещенията минавали засводените канали за отходните води. Те били наклонени така, че да отвеждат използваната вода към морето.

и баните в Плиска са различни - Рашо Рашев за справка

и хубаво - иначе Чърчил е много колоритна и особена личност. Изучаването му е ... едно приключение - арогантен, силен, интересен и себелюбив, безпардонен, не винаги печелещ и виждащ вярното (но не рядко), ала никога скучен. Като го чета/изучавам винаги се опитвам да игнорирам лошото му отношение към българите (но както казах - то си е с исторически и културно-временен привкус - не само той, а и много "цивилизовани" и "известни" личности са имали пренебрежително, а някои - даже расистко отношение към "по-малките народи" - други епохи, друго мислене). Това не е оправдание, щоо и на мен не ми харесва подобно поведение, а просто дребна бележка ;)

Банята на българите не е банята на англичаните. И те не могат да се къпят по три пъти на ден в нашите бани по начия начин. Ако се опитат, разболяването им е в кърпа вързано. Те се къпят набързо и с хладка вода, а нашето къпане е продължителна и сложна оздравителна процедура. Ряпа да ядат англичаните, та да проумеят какви ги е приказвал Чърчил.
Честит = плътен, непроницаем, непропусклив за болестите.
Нашата баня е стрес за организма и ако се допуснат грешки в провеждането й, може да доведе до простуда и сериозни заболявания (примерно менингит) Затова след баня, некъпалите се (незастрашени от простуда и по-стабилни в момвнта) отправят напомняне за най-важното за момента след излизане от банята под формата на благопожелание заклинание - "честита баня" = да нямаш проблеми след банята.
Положителният ефект от банята се оценява едва 4-5 часа след излизането от нея.

По точно казано - през седмица, но къпането е отнемало много време, с дълбоко прогряване, киснене, сваляне кир, масажи, започване и завършване със студена вода. Къпането е било важен елемент от профилактиката срещу простудата и вътрешните болести.

България съществува 1328 години поне, а българи -и от по-отдавна.Традициите се менят.Времето на Чърчил е по съвпадение и времето на моята баба, и сведенията ми са от нея-средностатистическа българска селянка без претенции за образование, цивилизованост и т.н.Къпането по времето между двете войни и след тях в селото на баба ми е било през зимата веднъж седмично : в събота жените, в неделя-мъжете. През лятото ( по жътва)-всеки ден "у ряката". През останалото време-както дойде, но задължително вечер се миели краката, ръцете и лицето. Толкоз по въпроса за банята в близко историческо време. Колкото за далечното-.не приемам да ни наричат мръсен народ потомците на народи, които : са си сменяли бельото на три години веднъж-справка Изабела Испанска; са си вчесвали косите веднъж на три месеца и са си чешели въшките със специално ръженче-справка френския кралски двор;са си събували ботушите от краката когат се съдерат-справка романите на Уолтър Скот; не са си миели ръцете преди ядене-няма нужда да посочвам конкретно, никой не го е правел!Не ние сме измислили грима-да си замазваме кожните дефекти и парфюма-да си прикриваме вонята, нали!? Затуй пък е почти сигурно, че негово величество Сапуня е родом от нашите краища някъде:))))Щот братята от ІV кръстоносен поход са видели сапун и баня кога са превзели Цариград, и то не били сигурни много за какво аджеба служат тез неща, а!?:)))По въпроса за симпатиите и антипатиите на Чърчил-той е човека, който ни е изтъргувал върху салфетка на един обяд по време на Ялтенската конференция през Втората световна война. Споразумели са се-на нас Гърция, на вас-България, на нас-Австрия, на вас-Румъния и Унгария...После ще ми се оправдават с туй, кой народ бил чист и кой мръсен, пезевенците...

Без да претендирам за 100% точност на цитата: "Заради едно МРЪСНО племе на Балканите, вийната се удължи с 3 години". Става въпрос за 1-ва световна и влизането на България в нея на страната на централните сили.