4.    Неалтернативен избор .

                 

Деф.  Представя се набор от неалтернативни опции, което означава, че  изразът „А или B или C …” нелегитимен, защото A не изключва B, или B не изключва C и т.н. Една от формите на неалтернативен избор е някаква форма на йерархия между опциите (птица или щъркел?). Неалтернативен избор е допустим за случаи, в които явно е пояснено, че е такъв, тъй като наборът от опции се възприема неявно от читателя като списък от алтернативи.

Примери:

а) Крокодилът е или дълъг, или зелен.

Заб. Крокодилът  може да е едновременно дълъг и зелен.

б) Успешните политици са или десни, или почтени.

Заб. Политиците могат да бъдат едновременно десни и почтени.

в) Какво би предпочел да хапнеш – морска храна, риба или раци?

Заб. Морската храна включва едновременно и риба и раци. Тя не е алтернатива на рибата и раците, но рибата и раците са алтернативи една на друга.

 

5.    Неуместен избор .

                 

Деф.  По – силна форма на неалтернативен избор, при която опциите нямат връзка с критерия за избор (когато има такъв), или критерият е неопределен.

Примери:

а) Можем да избираме между три политически системи – демокрация, диктатура и анархия.

Заб. Анархията  в смисъл на абсолютна свобода е отрицание на реда и политическите системи. Абсолютната свобода е постижима само при отсъствие на ред, тъй като редът е ограничение за свободата, а система без ред също не може да има, тъй като включва реда в себе си (набор от взаимовръзки между елементите).

б) Какво е правилно да се направи, за да се помогне на хората?

Да се пусне хвърчило,

да се ходи на фитнес,

да се пишат доклади,

да се сънува цветно.

Заб. В този пример опциите  нямат връзка с критерия за избор.

в) Подходящата жена е:

Блондинка,

Брюнетка,

Красива,

Умна,

Смела,

Мъж.

Заб. Тук имаме комбинация от заблуди на избора – неалтернативен избор, опция не отговаряща на критерия, неопределеност на критерия (подходяща за какво?).

 

6.    Насочен избор .

                 

Деф.  Насочен избор представлява явно подвеждане на избора при задаване на критерий за избор. Свързано е с употреба и на други логически заблуди (Съдене на читателя, argumentum ad baculum), използвани като инструмент за насочване. Един от вариантите е да се направят всички алтернативи приблизително еднакво лоши (комбинация с неалтернативен избор), така че предложената от автора алтернатива да бъде приета по – лесно. Частен случай е отказът от избор, когато  се предлагат еднакво лоши алтернативи с готов извод „няма смисъл да се избира”. Отказът от избор е насочване към неявен избор (контекстен, не е посочен предварително).

 Примери:

а) Какво би избрал да направиш – да отидеш да протестираш, знаейки, че е безсмислено, или да си останеш на работа, с което ще си помогнеш в кариерата?

Заб. Добавянето на изразите „знаейки, че е безсмислено” и „с което ще си помогнеш в кариерата” е опит да се направят изводи вместо читателя, като по този начин предварително не му оставят избор, ако той вярва на написаното.

б) „Всички са маскари”, така че, защо да не бъдеш един от нас?

Заб. Щом е все едно и също, защо не избереш моя вариант?

в) Би ли избрал свободата, която те убива, робството, което бавно те убива, или службата за мен, която ще те спаси?

Заб. Отново се предоставят готови изводи, освен това другите опции са еднакво лоши.

г) Всички жени са леки, няма смисъл изобщо да се занимаваш с жени.

Заб. Тук контекстният (неявен) избор според случая е „занимавай се с мъже”, или „не се занимавай изобщо с нищо полово” и др.

 

1. А могат ли да бъдат леви и почтени ?
2. Защо да си загубя работата.
Моите шефове знаят какви са идеите ми, но не биха позволили да отсъствам заради тях.
А студентите си договориха квото искаха исе скриха. Значи съм бил прав !
3. Да, докато не се покаже добра фигура НЯМА да гласувам.
Защото искам да спя спокойно.