Тук няма да споря по теми, свързани с философия на правото, религиозна етика, рационализъм и т.н. Това не е „журнал” с импакт - фактор и аз не съм специалист по темата. Аз съм един аматьор, един лаик ако щете, който не е чел достатъчно, за да спре да мисли и ще изкажа само и единствено своето мнение в този пост:

I.                    Какво НЕ Е цивилизацията

Преди да разберем какво смятам, че Е цивилизацията, ще трябва да уточним какво тя НЕ Е:

1.      Цивилизацията не е да знаеш как да държиш на публично място.

2.      Цивилизацията не е да се къпеш всеки ден и да ползваш козметика.

3.      Цивилизацията не е да си учтив.

4.      Цивилизацията не е да си образован.

5.      Цивилизацията не е да знаеш коя чаша за кое питие е, нито коя вилица е за салатата.

6.      Цивилизацията не е да отстъпваш на другия да мине пред теб.

7.      Цивилизацията не е да се храниш безшумно и със затворена уста.

8.      Цивилизацията не е копчета за ръкавели, скъпи дограми или луксозни покривки за маса.

9.      Цивилизацията не е парично богатство, научни титли или обществен авторитет.

10.  Цивилизацията не е  каквото изглежда.

Цивилизацията не е всички тези неща по една много проста причина:

Всички те са нейно следствие, а не същност.

 Ако си цивилизован, изпълняваш много такива условия, но ако изпълняваш тези условия не гарантира, че си цивилизован. Това е вид логическа заблуда от рода Non – Sequitur, на който род посветих този пост - http://raylight.blog.bg/viewpost.php?id=265772 .  Много хора се заблуждават по повърхността, виждат прояви, но не търсят причините за тях, не изследват вътрешните им състояния, по този начин не могат да изградят цялостна система от логически структури, която да им обясни какво е цивилизация.

II.                  Какво Е цивилизацията.

След като обясних какво смятам, че не е цивилизацията, редно е да изкажа своето мнение какво е тя.

1.      Цивилизацията изгражда структури – обществени, културни, строителни и т.н.

2.      Структурите се базират на принципи. Принципи, задвижващи еволюцията им.

3.      Принципите се изграждат на базата на ценностни системи. Например – любовта като ценност изгражда принципа на солидарността.

4.      Ценностните системи са свързани с природата на човека и имат две опори – чувствата и разума.

5.      Устойчивите ценностни системи се базират на положителните чувства и разума - отрицателните чувства не съграждат, а дори накрая разрушават и разума.

6.      Основата на положителните чувства е Любовта, като движеща сила.

7.      Любовта е рационална (това нарочно не смятам да обяснявам сега)

Ето как естествено стигаме до основата на всяка цивилизация:  Любов и Разум. Цивилизацията е това.  Любовта (положителните чувства) чрез Разума изгражда  ценностните системи, пораждащи принципите, движещи структурите, които достигат до вас под формата на билети за операта или религиозни символи.

III.                Какво следва от това.

Цивилизацията е резултатът от приложението на принципите.  Цивилизацията не е убеждение на думи, а на дела. Думите имат огромна тежест, когато крайният резултат от тях са делата.

Цивилизацията изгражда структури, резултат от прилагането на принципите на дело. Част от тези структури са договорите. Договорите, символ на намерението за изпълнение на даден ангажимент. Те са само един символ и този символ има точно толкова съдържание, колкото договарящите се страни влагат в него.  Цивилизациите се базират на изпълнението на договорите, доказателство за приложение на принципите, зад които хората застават. Неизпълнението на договорите, от друга страна е един от най  - сигурните белези на безпринципността, която е симптом на кухата цивилизация  - разрастнали се дотолкова структури, че са задушили принципите, които са ги създали. Такива цивилизации са неустойчиви.

Договорите и цивилизацията са тясно преплетени.

Тематиката е особено актуална, с оглед последните събития, но следващият ми пост ще даде примери от нашата история, защото миналото е огледалото на бъдещето, а когато огледалото е мътно и неясно, такова ще е и бъдещето ни.

Явно този пост не предизвиква яростна дискусия сред читателите му. Това може да е както добър, така и лош знак, затова ще се радвам на обратна връзка от виделите го. Пишете, ако ще и да го охулите :)

Когато между А и Б тече комуникация, комуникативният канал може да е отворен и чист и тогава А и Б се разбират добре (независимо дали са съгласни или несъгласни един с друг). Обратно, когато каналът за комуникация е замъглен от шумове, А и Б не могат да се разберат (независимо от това дали са на едно мнение или не).
В случая между теб (А) и мен (Б) каналът е напълно отворен и чист. Съгласна съм напълно с това, което казваш. Ето ти обаче "принос" към темата, върху която пишеш. Ако аз, бидейки съгласна, не потвърдя съгласието си,трябва ли да се приеме, че съм в "договора" на общуването. И още един, по-висок като степен на трудност въпрос: Ако аз, бидейки съгласна, не потвърдя съгласието си, но съм напълно уверена, че ти разбираш, че съм съгласна, това означава ли, че "договорът" на общуването между нас е постигнал максималното в комуникацията. Поздрави! Валя :)

Любовта е просветлено от разума чувство и ,следователно, рационална.

Съгласието трябва явно да се потвърждава с дела, което ще покаже, че договорът се изпълнява. Ако си съгласна с мен, но не го заявиш, АЗ няма да знам, че си съгласна и оттам няма пълна комуникация, която да позволи договора. Ти може да си уверена, че аз знам за твоето съгласие, с което заместваш истинската обратна връзка от мен с неин модел, но и най - малката неопределеност (разлика между обратната връзка и модела) ще доведе до неустойчивост в смисъл прекъсване на комуникацията (ти смяташ, че аз знам, че си съгласна, но по някаква причина аз съм несигурен в твоето съгласие и липсата на потвърждение ме привежда към дела, с които ти не си съгласна, тъй като са следствие от моята несигурност в твоето мнение). Надявам се, че съм близко до истината в тези разсъждения?

За Любовта ще има след време специален пост (на тема Любовта е Рационална).

Поздрави :)

Сетих се за един чудесен филм "Остатъци от деня" - точно за комуникацията и изящно за любовта.

Все пак остава въпросът, с който влизаме в обещаната тема ,какво се случва, когато: Ти знаеш, че аз знам, че ти знаеш; аз знам, че ти знаеш, че аз знам. И двамата не се нуждаем от доказателства, които да потвърждават знанието ни.

Исус отказва да дава доказателства. Тома се нуждае от тях, Мария-Магдалена - не. И двамата го обичат.

е въпрос на вяра, а не на разума и е свързано с интуицията, която преминава отвъд границите на разума и достига до Бога.

обяснение дадохте, но ... това не е цивилизацията. Тя оставя трайни следи, а всичко това, което изброявате е нетрайно. Не злоупотребявайте с думата цивилизащия, Тя е богатството на човечеството. А вие имате в предвид друга тема, което се разбира- огорчение,
Уточнявам: вярвам в Бог

за жалост има много дефиниции (сериозни) на думата цивилизация, книги и т.н., но и това си бе любопитно :)

Интересно.

Бих коментирал това:

"...Устойчивите ценностни системи се базират на положителните чувства и разума... отрицателните чувства не съграждат, а дори накрая разрушават и разума...."

За отрицателните - не съм съгласен.
Чувствата не са "глобални" и прости, насочени са към нещо или някого. Отрицателни към едно, положителни към друго. Мразиш някого, защото вреди на някого, когото обичаш. Искаш да му навредиш, за да помогнеш на някого, когото обичаш, а по този начин - и на себе си.

Отказвам да приема, че моята дефиниция не е сериозна. Може да не си съгласен с нея или големите капацитети да имат по - добри дефиниции, но това не прави моята несериозна. Що се отнася до "четенето на книги", фразата "не съм чел достатъчно, за да спра да мисля" не е тъждествена с фразата "не съм чел достатъчно".


Тош. Отрицателните чувства и механизмите, по които разрушават са тема, достойна за отделен пост. Поздрави :)

zaw1929
Моето мнение за дефиницията на цивилизацията е различно от твоето, в което няма нищо лошо. Всеки човек си има гледна точка или гледна перспектива (в зависимост от хоризонта си. Специално съм отбелязал, че е лично мнение, а не присъда от крайна инстанция. Прекалено много хора се изживяват като върховни съдии, изземвайки роля, за която има само Един Достоен.

Най важното трябваше да кажеш - че най яката цивилизация е иранската и че всички българи са иранци нищо че българския език съвпада 70% с руския и нищо че няма и една обща дума между иранския и българския език.Те си гурно древните иранци са говорили на руски за това сега имаме толкова общи думи с руския.

Това се нарича "argumentum ad hominem" (обстоятелствен), комбиниран с argumentum ad populum във формата "анонимен авторитет". Ела пак с аргументи, ако обичаш.

Няма общо с темата но тезата ти че българите са иранци е най неприятната част от твоята личност и затова я коментирам.Трябва да направиш отделна тема за произхода на българите:).Няма как да сме иранци или тюрки при положение че езика ни е толкова сходен с руския и няма нищо общо с иранския, татарския или чувашкия.

и съдържа в себе си заблуди на състоянието (обратни), но тъй като това ще се публикува чак след седмица, да отложим спора дотогава. Само не знам какво лошо има в това да сме близнаци с аланите (ирански произход) и дори да е лошо, какво отношение има това към истината?

П.С. Благодаря ти за комплимента (ако тази теза е най - лошото в мен, има надежда все пак) и благодаря също, че четеш моите постове :)

чети внимателно. Не съм писал абсолютно никъде, че ти е несериозна дефиницията. Просто отказах да взема отношение, защото има прекалено много писано по въпроса, при това сериозно и аз не съм чел едно 40-50% и ... като не познавам тематиката добре (имам си мнение, но считам това за сериозна тематика) предпочитам да не говоря за това.

Само това (сега много по-явно) исках да кажа. Не очаквах, че трябва да обяснявам така подробно 2-та реда, които хич не оспорват или не коментират думите ти. Просто си бях казал едно кратко мнение. Разбира се, че като човек не е чел достатъчно не означава, че не може да има мнение - и аз си имам, но казвам, че знам за много, много писано и някак си не ми се навлиза. Простичък, кратък коментар.

Знам, че не си имал предвид нещо обидно, но просто е било написано така,че може да се тълкува двусмислено. Ето и в този пост има такова твърдение:

" Разбира се, че като човек не е чел достатъчно не означава, че не може да има мнение " - Може да се разтълкува в контекст, че e прието в предпоставката, че Аз не съм чел достатъчно. Друг проблем е, когато се казва такова твърдение, че няма критерий за достатъчност, което го прави неопределено и оттам - важащо за всичко и за нищо. Аз като учен, обичам мислене и твърдения, които са по - определени и не зависят от контекстни модели, т.е. универсални, а не индивидуални (не могат да се тълкуват произволно от всеки индивид). Знам, че живият език , а и самият интелект не могат без тези неща, поради ограниченията на логиката, но и не ми харесва да превзимат твърде много територия.

Поздрави и до утре на протеста ;)

и аз като учен обичам проверени твърдения, изследвам нещата и от тук и от там, понякога е готино да се правят предположения, но е важно да не правиш и глупави такива (когато има от къде да видиш какво е писано по материята). А е наистина хубаво и да се дават нови идеи, предположения, да се дискутират и т.н.

Поздрави и наистина - до утре!

се нарича целенасочено писане на статия БЕЗ изчитане на най - авторитетните източници. В повечето случаи се получават ненаучни неща, но в някои от тях, а те си струват (като рискови инв. фондове) се избягват всички предразсъдъци и други заблуди, натрупани в "официалното становище на науката", което разчита на вероятностния филтър на авторитета, който сам превръща детерминираната оценка на становището (вярно/невярно) във вероятностна. Много е полезно понякога, за да се разчупи статуквото. Не казвам, че тук е такъв случаят, но подходът си струва да се отбележи.