Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06.2016 13:55 - Янаки Богомил, Анна, а може би Естер - Ревю на три книги
Автор: raylight Категория: Изкуство   
Прочетен: 938 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.06.2016 23:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Янаки Богомил – „Загадката на иконата и слънчевия диск“, с автор Иван Стамболов

Янаки Богомил не е просто алюзия с „Янаки Стоилов“, а по – скоро е деликатна игра на думи породена от двусмислието, в което живее героят на книгата – роден в София консерватор, който не се чувства удобно в обувките на патриотизма ( за него те са цървули ), за когото българските владетели са нещо чуждо на широката славянска душа, към която смята, че се числи и българската, но същевременно е дълбоко свързан с родовата си памет и извлича от нея и от произхода си известна гордост. Гордост, защото София и страната живеят в различни епохи. Едно от раздвояванията, а те са много е точно това – гордост от модерността, когато си консерватор. Друго раздояване е дълбоката Християнска вяра на героя-богослов, която се сблъсква челно с гордостта, а трето е неговото професионално занимание – той работи в рекламния бизнес и има ежедневно близки срещи с третия вид. Т.нар. homo politicus с всички негови грозни страни е разкрит в рамките на криминалния роман. Романът е криминален по две причини – повечето от неговите герои са с криминално съзнание, но и самият главен герой работи като детектив, за да изкупи греховете си в рекламния бизнес. Романът има както неочакван край, така и неочаквано начало, но и доста изненадващи събития между тях. Комбинацията от хумор и приключения обаче е на повърхността, под тях има търсенето на истината за живота, смъртта, вечността, които съпътствуват всеки грешен Християнин, т.е. всеки. Главният политик на сюжета е вечно отсъствуващият Иван Асен(ов), ъпгрейдната версия на Цар Симеон II, с много по – мощен месиански заряд като наследник на по – древна династия и същото лустро на аристократ, под което обаче се крие нещо друго. Неговата партия прилича на НДСВ, но донякъде и на други модерни бизнес- политически формации, скалъпени около продаваемо лице. Как изглежда отвътре процесът на разлагане можете да разберете от страниците на тази книга, освен ако сте патоанатом, тогава ви е известно. Иван Асен изчезва и с неговото търсене се заема Янаки Богомил, за да открие едновременно повече, отколкото му се иска и по – малко, отколкото е очаквал. Какво е открил, ще разберете, когато прочетете. Романът ще е особено полезен, за всички, които обичат специалните агенти и живеят с романтични представи за дейността на ДС в България. Той е ценен и за Християните, които вярват, че вярват, но не ходят на църква и на атеистите, които се смеят на баенето проти уроки и Кръщенето. Християнската вяра иска разсъждение и знание, нещо, което в нашия свят на врачки и климатолози липсва, както липсва образованието по философия и логика, изчезнало на Запад от академията и неприсъствало никога тук („Не философствувай!“).

 

 

 

 

Анна и Алената глутница, с автор Мила Искренова

Заглавието, също както авторката, не е случайно. То напомня за „Алената буква“, не защото сюжетът е близък, а защото главната героиня описва едно отпътуване в Ада, който е ад на страсти и на чувственост, огнен, а не замръзнал. Тук, както и в другата книга ще познаете истинското лице на ДС и ще разберете защо цветната телевизия се появява толкова късно в една страна, в която властва сивотата. Историята прилича на любовна, но не е – любовта е от страната на героинята, хищникът, който я е пленил като в някакво нейно самонаказание не изпитва същото, неговото е болно, както е болен здравият социалистически морал. Морал, който води до планина от аборти, до епидемия от изневери, до оргии, на които би завидял и Вавилон и на голи хора, нещо естетически абсурдно, ако се замислите, защото пътешествениците от седемнадесети век описват благоприличето на старите българи, които се държат за кърпи, а не за ръце, докато танцуват. Голото хоро е не по – малко парадоксално от голата опера. В обстановка на безпътица нима е странно, че траекторията на жена от едни обятия в други, докато е преследвана от образа на идеалната любов, видяна в очите на ангел, също е безпътна? Какво означава една жена да е безпътна, ако не да е загубила се в дебри, пълни с хищници?

            Ключова дума за тази книга е „страдание“. Героинята, също както Янаки Богомил намира утеха в своя произход и в предците, които са за нея пример на достолепие и кураж. Между нея и работническо-селския колектив на Партията има тънка, но непреодолима преграда, не физическа (тя пада в плен на хищници), но преграда на духа. Завладени от това, което нямат, смелите партийци са привлечени, което ражда нейното страдание. To не е изолирано, а намира отражение и в живота на нейни приятели, фатално заплетени от тоталитарната власт и разпадането на всякакъв морал, който тя предизвиква (а защо пълната власт и илюзията за равенство водят до анархия под повърхността е въпрос на научно изследване). Единственото, което може да накара читателят да се чувства по – спокоен е, че историята е измислена... докато се сети, че всичко описано като ситуация в страната по време на историята е напълно истинско. Смъртта, която срещаме в историята не е метафора, а отражение на неща, описвани и от Георги Марков, истинската история, скрита от нашите деца и индивидуалната физическа смърт е само един аспект. Това е роман, който има стойност както със стила си, с еротиката си, с емоциите си, така и като историческо свидетелство, нещо, което може да замести блудкавите любовни романи на нашите девойки и да заинтересува и младежите, като съчетание на антиутопия, фантастика и фентъзи, защото няма по – страшни върколаци от истинските хищници на социалистическия урбанизъм.  Моля младите ми и по – млади от мен читатели да вземат тази книга, защото тя ще им донесе щастие, там, където сега има меланхолия, защото ще разшири рамката на тяхното сравнение не само с децата в империалистическите страни, но и с децата, които са били техните родители, които са били свидетели на това как романтизмът се е превърнал в пълен реализъм.

 

А може би Естер – с автор Катя Петровская

Когато в защита на нещо приведем като аргумент неговата красота, плебейската душа изпада в смут.

Никола Гомес-Давила

 

Катя Петровская е украинска, рускоговоряща еврейка, живееща в Германия и пишеща на немски език. Както критиците казват, нейният начин на писане прилича на този на Георги Господинов. Като човек, който е получил математическа подготовка в детските си години, тя е един от малкото съвременни писатели, който може да бъде и философ в класическия смисъл на думата. Естетиката на нейните аргументи подканва читателя да не оставя книгата, докато тя не свърши да го чете. Трагическата история, описана през родовата памет на авторката се среща с нейния хумор, който трансформира болката в творческа енергия. Кратките семейни истории до една са едновременно метафора и действителност (или рекурсивна метафора) и дават възможност на читателя да оставя книгата и да се отдаде на размисъл над тях, едно недооценено занимание в динамичното ни настояще, когато работата е и смисъл сама по себе, и всичко важно е бързо – бързо хранене, бърз секс, бърз сън, бърз живот, бърз брак и бърз развод.

            Това е третият литературен куршум в сърцето на социалистическия враг на капиталистическата родина, но е и смъртоносният. Няма по – голям абсурд от Сталинските етюди на шахмат с цели народи, няма по – голяма болка от масовото избиване на евреи от национал-социалистите, оставило травма в Европа и до наши дни и обрекло цели поколения в Германия да живеят във вина, не с вина, а В нея, потопени до върховете на неарийските си глави. Това, което Янаки Богомил и Анна описват е като залог, многократно надплатен от Петровская. Тази история няма нищо измислено, нищо добавено, нищо от въображението, освен самата красота на текста и хуморът, обвит около истината като предпазна мрежа, защото това е твърде много тъга за едно човешко сърце. В нея има хора без имена, но с реален живот и нереално зловеща смърт като „Може би Естер“. Но има и Адолф и Арнолд, роден в риза. Има врагове на народа, има и направили кариера чрез Партията. Има човек, сменял повече имена от програмист пароли, човек с неопределима идентичност, като епистомологичната загадка на Аза.  Тя е плод на многогодишни изследвания и надлъгване с Гугъл, който по природа превръща резултатите в лотария, скривайки поне толкова, колкото разкрива, тя е и борба с порнографията на нашето съвремие, порнография както математическа ( структурата на социалните мрежи ), така и буквална (рекламите в руския гугъл). Тя е плод на осъзнато страдание, на четене на немски вестници от времето на антиеврейската истерия през тридесетте, на посещението в Полша, което зарядът на относително руския произход носи там. Тя е литература, но и ценно историческо изследване, отнело пет години, като всяка дума в нея е спечелена в битка, тъй като е писана на немски език, а да се пише красиво на немски е трудно, дори за родените тaм, камо ли за някой, който учи езика в страдание. Не е случайно, че книгата носи няколко награди на своята авторка, защото титлите в литературата се купуват със спечелени битки със словото, похвална традиция, приличаща на тази на нашите предци, описана в Похвално слово на крал Теодорих. Награди тя ще донесе и на верните си читатели, а заслужава да бъде прочетена не само от професори, поети и критици, а от обичащите красивото хора. Дори и да не ви интересува историята, или да не сте привлечени от хумора, дори да живеете само в технократското бъдеще, вие имате вродено чувство за красивото. Отдайте му се.





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 2025765
Постинги: 335
Коментари: 2471
Гласове: 11688
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31