Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2015 17:10 - Ревю на книгата "Машина от думи"
Автор: raylight Категория: Изкуство   
Прочетен: 5379 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 09.08.2015 17:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Ревю на “Машина от думи” на Манол Глишев

 

                        “Хубаво пише това момче, но много маниерничи” – баба Нина

 

 

Deus ex Machina е понятие от литературата, буквално означава “Бог от машина”. Оригиналният контекст е, че боговете играят ключова роля в историята / в античния театър боговете се спускат с помощта на кран на сцената, за да спасят всички накрая/. В съвременен контекст означава чудотворна развръзка на историята, която не следва от вътрешната и логика,  пристигналият Годо, повторната поява на Месията и три сестри най – сетне заминали в Москва.

В този смисъл “Машина от думи” /във вулгарен превод – Machina ex verbis/ e тази машина, пораждаща спасението, утроба на богове и чудотворни прояви, зародиш на начала и краища от божествения план, създател на решения и меч, разсичащ развръзки, а тя е изградена от думи. Думи, трупани на пластове, думи, извадени от лавици, подреждани в редици, маршируващи през блата и пустини, през стари векове в червени мундири или железни брони. Авторът е преводач на староанглийска епическа поезия, толкинист, революционер и мечтател, но и слушащ тежка музика и всичко това е отразено в темите на стихотворенията – разказващи за битки /Стърмър, Вандалска приспивна песен, Карл в Саксония, Безотговорно за Аженкур, Бреда/, за разкази за битки, за любими автори и книги / До Томас Малори, Илмунд и Магнус, Фарът на Кабра/, за невъзможни срещи на герои от различни легенди / Германският Лес/. Тъй като авторът е млад мъж, виночерпец на богове и герои, то много от неговите стихотворения са любовни. Дали любов към реални жени или към идеали, породени от въображението /най – добрата любовница на поета е книгата/, дали към стари времена и нрави, то тя присъствува в много от думите, изграждащи тази машина. Може би е редно да я наричаме Машината на Любовта? Дали пише за зелени каузи, за невидими саби или за стройни силуети, чувството е едно – сантиментално-романтично, алкохолно-поетично. В някои стихотворения /Гадорийка, Метафизическият кенеф на Владо/, едва доловимата на места вулгарност се проявява в пълна сила, но като сатира – все пак самите сатири са вулгарни същества. В други произведения имаме достолепно, умилително и дори малко смешно маниерничене в добрия смисъл на думата, всички тези малки учтивости и прояви на етикет от старите времена, които толкова ни липсват в модерното глобално село. В трети имаме възпяване на бита, но това не са битови стихотворения /не са прояви на битов алкохолизъм/, а на романтизиране на фактическото. Битът присъства в много от произведенията, къде осмиван /Аженкур/, къде обграждан в ореола на “добрите времена”, но той е органична част от тази органична /писана на хартия/ поезия /Пътят към сърцето/. Без значение от различните теми на стихотворенията, най – често те са прояви на преклонение към велики автори от миналото като Киплинг или Кавафис, на големи герои като Артур /без минимоите/ и Беоулф /без Анджелина Джоли/, но най – вече са полети на фантазията:

 

страхът когато дойде на заспиване   
сложи войниците на пост навред из стаята 
пластмасови гвардейци боядисани          
те нека бранят детството ти царствено    
разбира се ще станеш за училище            
ще преброиш войската бакелитова       
сержантът ако липсва до кревата ти  
храбрец със стойка предпочитана от дамите          
устрой му кенотаф насред саксията     
салют кибритен реч и помен в стихове            
защото може да е паднал при защитата       
на твоето легло от страшни сънища

И още:

Да бяхме на Олимп или Валхала, 
пак щяхме колесници да паркираме, 
подвижни мостове да спускаме с любезности. 
И само нощем на полетата хартиени 
същински лъвове сме, съдбини решаваме 
на царства и народи омагьосани, 
поети сме, изящно философстващи. 
Сънуваме заслужено величие. 

Фантазия, колкото смела, толкова и съзнаваща крехкостта си. Смъртта е централна тема в много от стихотворенията, белязали личния опит на автора от сблъсъка си с нея /Но не днес, Еньовден, Ангелът, Timor Mortis/, но и от Християнското осъзнаване на смъртността /дори от римското преди него/. Затова ангелът на Глишев не е слаб, не е бузесто момченце, а небесна сила, с която да се съобразяваме:

да не си го представяме евтино  
той изобщо не е умилителен         
златокъдър красив или нежен        
всъщност ангелът няма лице         
няма тяло крила и одежди   
няма длани ухаещи хубаво    
но когато поиска да има       
за да можем добре да го видим      
той е страшен изпълнен със сила

с мисъл стигащ предели нестигани        
ласкав само когато прибира           
от гърдите живота ни временен

 

Манол Глишев е предвестник на ново поколение писатели и поети в глобален мащаб, израснали с Толкин, Зелазни, Ле Гуин и др., които сами по себе си са читатели и по – читатели на световни класики /Шекспир, Киплинг, Толкин/ и на фентъзи, живеещи в мечти, пишещи мечти, дишащи мечти, сънуващи реалността. С натрупването на огромни запаси писмено творчество в последните два века /и поради подобряването на стандарта на живот и експоненциалния ръст на образовано население/ все повече нови книги ще бъдат метакниги /и не само тежки романи като тези на Еко, които са умело свързани чрез сюжет препратки към други книги/ и все по – често на издателите ще им се налага да добавят десетки страници с бележки под линия, за да подпомогнат читателя да се пребори с главоболието, което непрекъснатото търсене на смисъла може да причини. Тук е и единствената критика към тази книга и тя не е към садизма на поета в изливането на неговата начетеност в написаност /всички съвременни поети са садисти, щом пишат бели стихове/, а към издателството, което можеше да подходи по – професионално и старателно да обсипе с коментари референции като “Броселиандова гора” и различните чуждоезикови заглавия на поеми като “Honi soit qui mal y pense” или цитати – в – предговори като Кучешка мухо, ти пак боговете насъскваш към битка!" и най – различни други препратки в самите текстове. Метакнигите заслужават да имат добри бележки, защото това е шансът за читателя да се превърне в по-читател. Тази метакнига заслужава не само добри бележки в бележника, но и най – големия отличен, който невидимата ръка на пазара предлага – изкупен тираж и допечатка. Все пак авторът е споделил много от стихотворенията в блога си, а на щедростта трябва да отговаряме с щедрост / The white man’s burden/. Независимо от мнението на Хилберт за поетите, ние трябва да окуражим това творчество, защото докато математиката се стреми да направи света разбираем, поезията прави обратното, а кой не би искал светът да е мистичен, загадъчен, потаен, романтичен и подканващ да го изучаваме, омаяни от вечните загадки? Това, което не разбираме, боготворим, а без загадките, пораждащи преклонението остава единствено болезнената яснота за механизмите на света, сякаш той е просто играчка, а не върховно творение. “Ние трябва да знаем, ние ще знаем”. Истината е, че имаме нужда не само да знаем, но и да мечтаем, а “Машина от думи” е машина за мечти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
6



1. mglishev - Ревю на ревюто :)
09.08.2015 17:37
Machina ex verbis e по-правилно.

"разсичаЩ развръзки"

(Разбира се, по-добре е да кажем "отзив", а не "ревю".)

В "Германският лес" срещата е между герои от една и съща епоха. Артур и Беоулф са съвременници, затова написах стихотворението.

"Най-добрата" се пише без интервали от двете страни на късото тире.

Разбира се, всички жени, за които съм писал, са всъщност истински (и не са чак толкова много).

Това за "алкохолно-поетичното" е може би малко наивно казано :) (както и това за виночерпеца на боговете и героите).

Накрая имаш "преклонение КЪМ велики автори", така би трябвало да бъде.

Разбира се, знаеш как се пише "почитатели", но вероятно си написал "по-читатели" нарочно.

Това с предвестника на нов тип автори е или отново малко наивно, или малко закъсняло. Роберт Леви също писа, че съм бил едва ли не първият поет, чел "Дюн", а това не е вярно. Десетилетия преди мен Зелазни, Кинг и Геймън имат същата култура.

Колкото до метакнигите с литературни препратки - те съществуват от векове, в това няма нищо ново.

Относно бележките - моя беше идеята да ги няма. просто смятам, че читателят сам заслужава да се ориентира из текста (но не намирам това за садизъм, както, разбира се, няма садизъм и в белия стих сам по себе си).

И, естествено, всъщност се опитвам да съм безкрайно неманиерен. Отдавна съм решил, че няма да се извинявам, задето паметта ми е услужлива откъм литературни натрупвания.

Много мил отзив, благодаря!
цитирай
2. raylight - Благодаря за метаотзива
09.08.2015 17:42
Объркал съм се с датата на поемата за Беоулф, която е по - късна от Бай Артур
Що се отнася до предвестника, в последните години чета книги, писани от фенове на фентъзито, които са добри, а не фен-фикшън, затова и те пиша сред първите редове /поне в България си предвестник/
Книги с препратки има отдавна, но не са със славата, която например "Името на Розата" придоби, а и според мен еволюцита на писането води постепенно до това в масовата култура, т.е. културата ще стане по - малко масова и повече култура.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 3234402
Постинги: 365
Коментари: 2485
Гласове: 11853
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031