Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2012 19:11 - Кен-Гуру и Уала-Ру
Автор: raylight Категория: Изкуство   
Прочетен: 3085 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 15.01.2012 23:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кен-Гуру и Уала-Ру

 

Старецът и океана. Старецът и островът. Легендите за него започваха с това, че бе изковал своя остров със силата на думите, бе извадил от торбата си мъничко Битие и го бе стоварил върху океана с грандиозен шум на космически прибой. После бе произнесъл Първата дума. Имаше всички думи в главата си, цяла Вселена в неговата кожена торба, но не бе произнасял нито една от тях. Боеше се да не строши света, но и той като всяко разумно същество се боеше повече от самотата. Адът, това са другите, а всеки вярва, че е достоен за там. Затова той произнесе Първата дума с трептящия си глас- трептеше реалността в гласа му - и островът изригна от океана с гръм, който се чу из цялата Земя.

Островът се казваше Австралия. Беше име от далечното бъдеще на едно хипотетично Битие, което за своето време бе Реалност, но името му харесваше. Беше неотменимо, простираше се надлъж и нашир във времето, сякаш веднъж произнесено от белите хора, то бе стигнало до всички възможни уши, които биха могли да го чуят и те го бяха харесали толкова, че го приеха като свое. Островът се казваше Австралия, защото така някога в бъдещето го бяха нарекли белите, а те щяха да го нарекат, защото името шепнеше в съзнанието им, като отглас на миналото. Беше една от тези вълни в океана, които никой освен Стареца не знаеше къде, кога и как възникват.

Първата дума въздигна острова над водата, тя стовари суша в океана, но направи много повече от това. От нея възникнаха всички животни и растения в Австралия, като само едно бе достатъчно умно, за да я запомни и я прие за свое име. Името му даде сила, която то пренесе на своите потомци.

Един ден първите хора дойдоха в Австралия. Бяха диви, примитивни и чернокожи – от пръв поглед разбраха, че тази земя е създадена последна от Стареца, когото скоро започнаха да боготворят. В дивотата си те научиха имената на всички неща в Австралия, на всички животни и растения, само едно не разкриваше тайната си пред тях. Скачаше бързо и те не можеха да го настигнат и бе твърде умно, за да го хванат в капан.

Имаше един от тях, който приличаше малко на стареца. Вслушваше се в гласа на земята и песента на океана, океана, който не бе само вода, океанът от време. Той взе от гъбите, които намери и ги изяде, докато се взираше в дима от нощния огън, който се вихреше нагоре към Вечността.

Скоро животното, което владееше Австралия дойде при него и разкри тайната си. Умното животно, което някога, някъде бе изпуснало във въздишките си своето име, така както Създателят написа своето име на пясъка в първия ден на Еден. Всяка въздишка, подобно на песъчинка криеше ехо от част на някакъв звук, първична хармония, изпусната на свобода, която не можеше да умре, а само се извисяваше в честоти отвъд досега на ухото.

Възрастният мъж събра всички песъчинки и ги подреди в името, отгласът от Първата дума в ума на животното; той взе всички въздишки и извая от тях песен, в която имаше само една дума. Така човекът научи истинското име на животното и то стана негов раб. Така високото, скокливо двуутробно тревопасно се превърна в кучето, говедото и коня на черните хора в Австралия и това продължи, докато дойдоха белите хора.

Името на животното криеше сила в себе си. Тя бе само отглас от силата на Стареца, защото Първата дума се съдържаше в ума му; в умовете на хората и на животното тя беше това, което те можеха да разберат и запомнят от нея, но това им стигаше. С тази сила не се местеха планини, нито звездите променяха цвета си, но облаците идваха и си отиваха по желанието на владетелите на Австралия, времето беше винаги горещо и бурите отбягваха централните земи, а рифовете даваха богат плод. Със силата на тази дума уловът беше богат и умното животно гледаше човешките деца в торбата си, даваше им своето мляко и те ставаха скокливи. Ниските, диви, чернокожи хора бяха едно със земята, в епохата на дивото, на простото, на естественото.

Минаха хиляди години, всяка една като концентрична вълна от хвърлено в езеро камъче. Епохата на Дивото отминаваше и Старецът наблюдаваше това, докато стоеше на брега на Австралия, вперил зор в океана. Краят и бе оповестен от един кораб. Корабът, двуутробното на моретата, дойде със скърцане в безоблачния Първи ден.

Големият бял облак сякаш бе държан от дървена лодка с размери, каквито Старецът не бе виждал в Австралия и които изплашиха чернокожите хора. Цялото племе прибра сечивата и храната, и побягнаха от брега. Облакът се появи със скърцане по посока на вятъра, приближаваше бавно като отговор на молитва за дъжд, докато океанът не се отдръпна от него и старецът видя, че е кораб.

Голям, дървен с три основни мачти, накичен с бели платна, корабът бе спретнат и чист, за разлика от обитателите му. Корабите и морето нямат господари, те са повелители на времето за всички същества, попаднали в прегръдките му и моряците знаят това, затова и не се къпят с морска вода.

Пътят към Австралия бе дълъг и не валяха много дъждове, които да напълнят каците на кораба, затова на брега слязоха един розов човек и тридесет сиво-кафеникави. В момента, в който слязоха кафявите замръзнаха и само розовият продължи да се движи, защото Старецът не обичаше мръсотия. Розовият не забеляза живата скулптура зад себе си, погледът му бе вперен в първото животно, което бе видял на брега, първото от всички странни животни в Австралия, една случайност, която промени бъдещето му.

Капитан Джеймс Кук съзря слаб, чернокож мъж със сребърна брада. Мъжът бе облечен само с препаска и носеше кожена торба, която изглеждаше малка, по начина по който звездите изглеждат така, гледани от милиони километри. Гладни от милиони години.

Капитан Джеймс Кук отиде до чернокожия мъж, изправи палец по посока на животното и на ясен и чист английски попита:

-         Хей, сър, можете ли да ми кажете как се казва ей онова животно?

Старецът не разбра думите му, не бяха от нито един от стотиците езици на Австралия и отговори на своя език:

-         Кен Гуру? – Означаваше “Не разбирам”

Езикът на стареца бе могъщ, бе отломък от езика на Сътворението. Гласът му проехтя като гръм и земята потрепери, вятър се изви и облаци се появиха от нищото над ясното небе, черни и плътни като дверите на Ада. Думата оживя и избяга, скри се в животното, което бе наречено с нея, вгради се в съществото му, сля се с душата му, стана негово определене и така то забрави предишното си име, отгласът от Първата дума, с която бе създадена Австралия и изгуби част от силата си. Това се случи за всички същества от тази порода, навсякъде освен за едно, сиво животно, което се криеше дълбоко в пещера и не чу “кенгуру”, а чу само “ру”. То запази своята предишна същност, тайното име на кенгуруто, силата на Сътворението в размера, в който животното можеше да я осмисли.

Мина време, корабът си замина, а Старецът наблюдаваше отмиването на една Епоха като пясък, разтворен в океана. Ру не можеше да приеме това. Първата дума туптеше в съзнанието му и силата ѝ му напомняше за Австралия отпреди хората да дойдат.

То излезе от пещерата и прошепна тайното име на първото кенгуру, което видя. Очите на кенгуруто се промениха, злагни искри заблещукаха в тях и то стана като него. Ру и другото ру се разделиха и потърсиха нови кенгурута.

След седмици половината кенгуру знаеха тайното си име и бяха възвърнали силата си. Шепотът от стореното обиколи Австралия като летен пожар и времето започна да тече назад, докато океанът се отдръпваше от острова. Облаците вървяха по обратния си път и дъждовете се издигаха нагоре, докато парата падаше към земята. Дълбоко скърцане се чуваше от недрата на континента, сякаш силите в него се бореха отново да го потопят, да го въздигнат.

Старецът се разгневи. Никой освен него не можеше да върне веднъж освободената стрела. Той беляза кенгуруто с думата за изгнание, Втората дума – Уала. Тази дума всички животни чуха, разбраха и запомниха добре. Ру беше белязано с Уала и всички променени кенгурута с него. Те посивяха, смалиха се и избягаха от Австралия на островите. Много от тях не можеха да плуват и се издавиха в океана, другаде бяха отнесени от него в безкрайността, но неколцина се спасиха.  Уала ги беше белязала и всички други животни в Австралия страняха от тях, зарад което те избягаха, но Уала им отне и словото и те вече не можеха да прошепват тайното име на кенгуруто, отгласът от Първата дума, чиято мощ все още се съдържаше в сърцата им. Те се нарекоха уала-ру, в подигравка към стареца, който ги бе създал, бе променил и после изпъдил, когато се опитаха да се върнат към първоначалото. След време дойдоха розовите хора и се заселиха сред черните. Австралия се промени. Кенгуруто се бе променило и служеше за сигул на новите повелители на земята докато Старецът наблюдаваше отминаването и на тази епоха. Уала-ру останаха онези същества, белязани от проклятието на Стареца, но и и от нещо по – силно - миналото. Оттогава досега Кен Гуру и Уала-Ру не се обичат и не живеят заедно.



ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО

 



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raylight
Категория: Технологии
Прочетен: 3234133
Постинги: 365
Коментари: 2485
Гласове: 11853
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031