Имало едно време и едно пространство една банда юнаци....
Левенти бяха те всичките – и стройни, и силни, камък като стиснеха, бира пускаше. Ръцете им бяха яки, краката им дълги, очите им блестяха свирепо като очи на хали, скачаха и докосваха Слънцето, когато поискаха.
Печелеха много битки, ала губеха войните. Най – силните, най – смелите, най – упоритите, най – добрите в битка, но и най – губещи.
Жеко, Бобо, Владо, Мато и другите – имаха коне бели като сняг и с бутове като канари, имаха диплени саби, ризници от сребро и звезди от злато на челата, обяздваха бурите и улавяха светкавиците в шепите си... ала губеха.
Така ги заварих аз. Събрани край огъня, чистеха сабите си и спореха чия е вината.
- На Жеко е, той не хвърля боздуганите точно към врага! – Каза един.
- На Владо е, той удря със сабята си на щитовете на противника и не го сече добре. – Извика втори.
- На Бобо е, неговата лява ръка е омагьосана и носи нещастия на нашата банда – подхвърли трети.
- На Мато е, той не владее щита добре и убиват конете под него – разпалено изрече четвърти.
- Вината е във всички ви! - Така им казах и излязох на светлината на огъня. – Вие сте банда, а не войска. Нямате дисциплина, ред, нямате стратегия, нямате доверие помежду си. Вие не биете противника, защото се биете един друг.
- Кой си ти и защо идваш тук? – Извика един от тях. – Каква работа имаш при нас, да ни ругаеш, за миг ще те посечем!
- Истината сече, но не ругае – отвърнах му аз. – Кажи ми, колко пъти сте правили стена от щитове срещу вражеските стрели?
- Юнаците се погледнаха смутено и един рече: - Нивгаж не сме.
- А колко пъти сте събирали конете плътно един до друг и сте яздели като зид срещу зида на легионите на враговете ви?
- На конете не им е удобно – промърмори един от юнаците.
- А колко пъти сте се разделяли на крила и център и крилата са удряли фланговете, като наковалня, докато центърът е бил чукът? –
- Случвало се е, но крилата не се затваряха добре и спряхме – рече един от тях.
- А колко пъти сте преследвали врага докрай, докато и сетният не положи оръжие в земята и не стане ваш роб?
- Юнаците се смълчаха, изправиха се и ме изгледаха. Най – накрая Владо рече:
- А искаш ли да си наш водач в бран и да ни дадеш магията, за която ни разказа – магията да бъдем едно?
- Ще бъда вашият разказвач, а вие моята приказка – Рекох им. – Легиони ще отстъпят пред вас, армии ще побегнат, юнаци ще преклонят глава, командири ще се прекършат, само ако десницата ви не трепне пред никого.
Следва продължение....
2. Десни Връзки
3. Мамутът, моят брат
4. Италиански език и култура
5. ДСБ Триадица
6. Мария Николова
7. Млада Надежда
8. Валентина Наумова
9. Любен
10. Иво Беров
11. Луций Корнелий Сула
12. Даниел Митов
13. Ян Чев
14. Петър Стойков - Longanlon
15. Цивилизован демократ
16. Юрий Александров - "мамка му"
17. Светослав Малинов
18. Лалю Метев
19. Ваня Панайотова
20. Весела Йорданова
21. Miraclio
22. Млад и талантлив блогър
23. Науката и Разумът
24. Свободно Творчество
25. България е на хората - т.е. наша
26. Класация за блогове